Супермен / Батман: Апокалипсис не е пародия, както предишния анимационен филм за Супермен / Батман, Публични врагове , беше. Това не беше оскърбление за моята чувствителност или 80-минутен кринг-фест. Но това също не е особено добър филм и носи множество грехове на раменете си, включително тромава експозиция, бедна до направо объркваща характеристика, нечист диалог и някаква изненадващо небрежна анимация.
Оттам тя бива отвлечена от Darkseid, който се опитва да й измие мозъка, за да може тя да замени Биг Барда като лидер на Женските фурии, неговата елитна почетна гвардия (въпреки че всичко, което някога изглежда, е да се бият помежду си). Последната трета от филма се състои от героичното трио на Супермен, Батман и Жената чудо (заедно с Барда), проникващо в Апокалипсис, за да спаси Кара.
Не помага, че мотивацията и моралът на героите изглежда се променят според фантазията на сюжета. По средата има сцена, в която героите, заедно с куп амазонки, трябва да лежат, за да пропилеят армия от клонинги на Страшния съд. Те напълно навлизат в тях, изглежда не се тревожат много за осакатяване или убиване на чудовищата. Дори Батман успява да хакне куп от тях с брадва с размер на Гимли. Получената касапница е удобно пометена след това с Даяна, казвайки „те и без това не бяха живи“ (т.е. те не кървяха), но всъщност не знаехте, че когато за първи път започнахте да размахвате този меч, нали? И не трябва ли поне някои от вас да имат някакъв код против убийството така или иначе?
Реконструкцията на Supergirl на DC беше подложена на огън първоначално, защото е доста явно сексуален и сексистки образ на героя. Докато миналите филми на DCU не са се отказали точно от кетъринга до тази конкретна фенска ниша Апокалипсис за щастие е относително целомъдрена афера. Трябва обаче да се спомене непростимата сцена, в която Кара казва на Кларк, че иска да научи за това, че е земно момиче и т.н. той я води на пазаруване за обувки и дрехи, защото нищо не казва „модерна американка“ като безсмислена консумация.
Гласовата работа като цяло е една от най-важните точки на филма. Всички в актьорския състав се изравняват добре, особено Кевин Конрой като Батман, Тим Дейли като Супермен и Андре Браугър като Darkseid. За съжаление, повечето от актьорите са лошо обслужвани от въображаемия, клиширан диалог, особено Braugher, чийто Darkseid излиза по-скоро като средния ви суперзлодей на месеца, отколкото великият, макиавелистки диктатор, създателят му Джак Кирби.
DVD-то се предлага и с къса зелена стрелка, където той предотвратява потенциалното отвличане и се бие с Мерлин и граф Вертиго. Всичко е наред, със сигурност феновете на Green Arrow ще му харесат, макар че, честно казано, това не ми остави особено впечатление освен просто свиване на раменете.
Това, което привлече вниманието ми, и то не по добър начин, е двойка документални филми за самопоздравления, които и двамата поставиха задните ми зъби на ръба. Първият е в оригиналната сага на Четвъртия свят на Джак Кърби, която прекарва повече време в опити да ви продаде колко готин е злодей Дарксейд, отколкото да се говори за Кърби и неговите шедьоври. И докато Уолтър Саймънсън и Брус Тим предлагат някои благодарни прозрения, всички останали нямат нищо важно да кажат. Всъщност те често бъркат нещата. Марк Евание или някой от безбройните учени от Кърби не беше ли на разположение? Трябва ли непрекъснато да излизаме от Дан Дидио и останалата част от персонала на СБ, за да изливаме безкрайни баналности върху митичните архетипи и величието на персонаж Х или история Y?
Супермен / Батман: Апокалипсис има своите моменти - последната битка, от време на време бърз еднолинеен филм от Батман - но това е странно разчленен и неудобен филм, който в крайна сметка не успява да се свърже с нещо, наподобяващо солидно забавление. Ето пожелание за по-голям късмет с предстоящия филм на All-Star Superman.
